Любовна лирика

Седнал на една поляна,
нейде в гъстата гора,
седя си и си мисля
какво е всъщност любовта.

Дали това е вятъра,
галещ те нежно по косата,
или пък слънцето е това,
което те целува по устата.

Мисля си и разбирам,
че това е нещо прекрасно,
но как и аз да го имам
засега не ми е ясно.

Единственото, което знам
е че с любов живота започва
и в това без да се помайвам
с душата си ще скоча.